До кръста в тиня.
Всяко движение
е равно
на 2см потъване.
А яма клон.
Няма дори змия,която да прилича на
клон.
Безброй гадини хапят
и предизвикват гъдел или убождане.
А всяко движение
е равно
на 2см потъване.

О толкова време
съм до кръста в тиня.
И се старая да не мърдам.
Но преди време на главата ми кацна
лешояд.
Изненадата и за двама ни
беше огромна.
Неговата - че все още мърдам
/макар с 2см надолу/,
моята - че изобщо предизвиквам
интерес.
Лешоядът естествено веднага отлетя.
/В крайна сметка той търси мърша./
Но в стреса изпусна очите си,
а те попаднаха
в моите очни ябълки.
.........................

Не предполагах,че е толкова
красиво.
Дори не знаех,че всичко това
съществува.
Но съм благодарна твар.
Веднъж да се измъкна от тук
и ще потърся лешояда.
Ще се разберем.
Ще му върна очите,
когато мога да му бъда вечеря.
Само дано през нашите очи
да не види теб.
Теб...
........................

Ако рискувам да допусна,
че си клон
надявам се да не потънеш
с мен
до кръста
в тинята........
..........................

Не предполагах,че е толкова
красиво.
Не очаквах да сме толкова
високи.
Не се надявах да ме измъкнеш.
Виж!
Там има река.
Бистра.
Да отмием там тинята.

А лешояда...
Ще почака.
Току виж е видял теб.
Теб...

А трябва аз да му бъда вечеря...