Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2008 23:31 - V-та глава
Автор: maskara Категория: Други   
Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове:
0



- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!" . Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!" . Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не , не ги помнеше. Замисли се за тези , които на него са казвали ей така "Здравей!" . Спомни си ги всичките...Колко малка беше неговата улица. Едва се побираха къщите. Да не говорим за хората...
- Здравей! - каза отново.
- Здрасти! - отвърна му някой.
Заоглежда се изненадано. Не виждаше никой. Направи си заслон с ръка над очите и се вгледа по - надалеч. Пак никой. Помисли си , че му се е сторило. Беше толкова горещо. Понякога в горещините на хората им се причуват разни неща.
- Здрастиии... - настояваше гласът.
- Ми... Здравей...- поуплашен каза той - но кой си и защо не те виждам?
- Погледни надолу! - дружелюбно отвърна някой.
Веднага обърна очи надолу. Там имаше куче. Драскаше миловидно по крочола на овехтелия му панталон и потриваше глава в ръката му. Как не го бе забалязал? За какво чак толкова важно имаше да мисли? Нямаше ли време и желание за подобни запознанства?...
Когато беше малък имаше куче. Много приличаше на това, но краката на неговото бяха изкривени от някаква болест. Майка му не даваше да го води у дома. И той го хранеше под стълбите. Крадеше храна от вкъщи и тайно ходеше под стълбите. Взимаше недъгавото псе в скута си и говореше с него. Разказваше му деня си. Дори някои нощи...А то го гледаше все едно е благодетел. Всеки ден когато се прибираше, подсвиркваше на нещастното псе. И то изникваше от някъде с недъгавата си походка и щръкнала , весела опашка...
Всичко това го заля.
Наведе се и понечи да сложи кучето в скута си. Но, когато погледна него вече го нямаше...
- Здравей! - опита той.
Все едно се опитваше да извика кучето
- Здравей, здравей, здравей, здравей....
С всяко повтаряне гласът му ставяше все по - писклив. По - търсещ... По надяващ се...
- Здравееееееееееееееееееееей...
Въртеше се в кръг и гледаше във всички пооки. Зави му се свят. Приседна. Мина малко време и той се опита да се сети какво се бе случило с неговото куче .
Един ден се прибра и подсвирна, както обикновенно. Кучето не дойде. Не се появи и в следващите часове.Нито в следващите дни. Всеки ден се прибираше и подсвиркваше все по глухо. Започваше да се досеща. Все пак децата не са глупави. Но хранят надеждете си с измислици , които в последствие им излизат скъпо. Така мина седмица. После втора...После спря да ги брои. После забрави.
Но сега... Сега седеше прималял от въртенето и си спомни всичко.
-Здравей...- прозвуча гласът му глух и гърлен...

А кучето изпълзя изпод един скъсан вестник. Повдигна уши, загледа го с интерес. Допълзя до него и го подръпна леко за крачола. Все едно го канеше да се скрие от жегата под вестника. И тогава разбра , че кучетата не говорят. Просто така му се е сторило от горещината.
- Здравей - каза усмихнат и почеса кучето зад ушите...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maskara
Категория: Други
Прочетен: 39269
Постинги: 23
Коментари: 6
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031