Студа проникваше навсякъде. Докосваше всяко открито място от тялото му, а то не бе само едно. Пръстите го боляха при всеки допир. Обувките му бяха от плат и отдавна бяха мокри, а краката вкочанени. На моменти го боляха, на моменти не ги усещаше. Накрая го болеше всичко. Шапката му бе прогорена от цигара на няколко места. Това предизвикваше смях у хората. На него му беше студено. Небето тежеше.
Едрият месар гледаше без да мига. Точеше ножовете си. Но днес нямаше много работа. И непрестанно гледаше в него. Със сигурност кроеше нещо. Но как да предположиш мислите на другите? Другите са умни. Другите могат.

Той беше клекнал до магазина за месо. Пред него имаше малко вързопче с цветя. От къде цветя в този студ?...На път за в къщи минаваше през големия хотел. Отпред имаше красиви цветя.Беше си отчупил няколко. Присъди ги по брега. Те се хванаха. А когато времето не позволяваше ги завиваше в шала си. И така ги отгледа. "В къщи" беше един заслон под мостчето. Всяка вечер се връщаше там с облекчение и надежда. Но нищо не го изненадваше. Всичко си беше същото. Само цветенцата растяха. Променяха се. Ставаха все по - красиви и силни.
Студа проникваше в тялото му. А месарят продължаваше да го гледа. Минаваха хора и току някой си кпуваше цвете. Продаваше ги евтино. Искаше само да си купи нов шал. От по-грубите.
Когато преди време ги беше присъдил, не се надяваше , че ще ги продава. Искаше да си направи хубаво място, което да гледа, докато си почива. Но времената се менят. Времената винаги се менят. И сега се наложи да избира. Цветята или нов шал. От грубите.
Хората не губят желанието си за живот. Дори , когато това желание е безмислено.
- Ще взема цветята - каза месарят.
- Защо?- изненада се той.
- Аз ще ги продавам - свъси вежди едрия.
- Те са мои... - опита се да каже нещо.
- И какво от това? Аз ги искам. Днес работата не върви. Имам семейство. Защо ти обяснявам. Дай ги!
Месарят посегна към цветята. Преди да успее да се изправи, човекът ги бе взел и вече крещеше. "Цветяяя, цветяяяяя... Красиви цветя за вашите жениииииииии.... За вашите любимии и майкиииииииии...."
Хората се заобръщаха. Някои си купуваха. Други се усмихваха. Но продажбата вървеше доста добре и след около двайсетина минути всичко беше продадено.
Остана до магазина чак до вечерта. Какво очакваше? Че месарят ще му даде част от парите? Че ще му благодари? Знаеше , че нищо от това няма да се случи. Стоеше там и нищо не можеше да направи. Накрая си тръгна. Без шал. Без цветя- беше ги изгубил...И щеше да се прибере под мостчето, където вече нямаше красиво място, до което да си почива...
Обувките му се бяха намокрили, а пръстите на ръцете го боляха много. Знаеше , че и тази вечер няма да заспи... Но този път въпросът не беше само в студа...

На сутринта стана и тръгна към месарския магазин. Какво щеше да направи? Магазина бе затворен. Той се изненада. Заоглежда се. Встрани се бе събрала група хора и си говореха.
- Взел оборота и се запил...-каза възрастен мъж.
- Е - обади се дама със смешна шапка - той често го прави.
- Да, но този път си е намерил майстора - каза господина - жена му го е изгонила...
Групата се разсмя.
Тръгна към доковете да си потърси работа, а вятъра свистеше. Беше нахлупил пробитата си шапка. Обувките му не бяха изсъхнали, а протритата яка на дрехата му едва стигаше до брадичката... Усмихна се. Сети се за красивото място, което гледаше докато си почива и спря. След миг махна с ръка, лицето му стана бледо и продължи...