Няма как...
Ще покрие праха ми
гребена рошав
на една полудяла вълна...

Ще застана пред портите стари
на храм...
Ще поискам вода...

И трудно,
но не невъзможно
ще бъде
да отпия надежда...
И отровата сладка,
от която
кръвта ми
застива
ще отпия...
Няма как...

Ще заспя...
Няма как!...

Ще сънувам присъствие
в най-студената
черна
гора...

Ще сънувам как главата ми тегне
в най-добрата ръка...

И когато ще спра да сънувам,
ще поискам
пак
да заспя...
Няма как!...

.................................

А как ми се ще...
Как отчаяно драпам понякога
към онази отсрещна земя,
във която
се случват водоскоци от смях...

Там
непотребна тъга
не докосва дланта ми...
Там
сълзи
не прогарят пръстта...
Там
не питам за утре.
Там
не търся утеха
за извършен преди
кървав грях...

Там
все за първи път
те докосвам
и виждам,
и искам...

.....................
Но уви!...
Няма как...

Тук
все веднъж ще се случи
да покрие праха ми
гребена рошав
на една полудяла вълна...

А ти...
Само стискай зъби
и драпай
към онази отсрещна земя...

Там ще бъда за теб
всеки ден,
всеки час,
всеки миг
и ще чакам..
А после?
Пак и пак,
и пак...
И не пускай в главата си думите
"Няма как!"

Аз бях...
Аз вярвам..
Аз знам!

Има как!