Каква нощ беше само... Непознати танцуваха и се усмихваха. Деца крещяха в страх , че не виждат за миг родителите си. И как се озаряваха личицата им в следващия, когато ги зърваха... Балони, пъстрота... Слънцето не залезе до късно...
Беше...

Студа проникваше навсякъде. Докосваше всяко открито място от тялото му, а то не бе само едно. Пръстите го боляха при всеки допир. Обувките му бяха от плат и отдавна бяха мокри, а краката вкочанени. На моменти го боляха, на моменти не ги ...

Беше седнал срещу малкия фонтан. Наоколо се разхождаха хора. Някои явно туристи, защото хвърляха монети във фонтана. Беше облачно и небето току проронваше някоя капка. Пред него застанаха две деца и пуснаха на земята няколко монети. Дреб...

Не неше повече от 14.00 часа. Жегата мореше. Косата му се бе спластила под овехтялата шапка. Дланите се мокреха и щом понечеше да ги избърше в панталона си, оставяха мазни петна. Коженото му яке беше загубило цвета си на места, но ръкави...

- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!" . Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!" . Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не , ...

Седеше, подпрял глава на юмруците си и му се прииска да удари нещо. Удари кучето. Някакъв помияр. Не го удари много силно- все пак беше му останало малко от онази смотана състрадателност...Кучето изскимтя, отдалечи се, после се върна и п...

...А трябваше очите ми да млъкнат
преди да изрекат пощада..
..............

Няма как...
Ще покрие праха ми
гребена рошав

Студено е.
Не ме завивай!
Чакам

Преди да ме потърсиш
преплитах улици ,за да не мръзна
и само зидове ми бяха дом.

По онзи облак ти изпращам себе си.
А съм до теб.
Вземи очите и сърцето,и ръцете ми

По-леки дни за крехките ми рамене
открий
и само в миг от хилядите други